На 29 и 30 януари се проведе срещата “Независимата сцена - тук и сега”. Тя беше организирана от АСТ Асоциация за свободен театър и “Сцена Дерида” и имаше за цел да срещне представители на независимата изпълнителска сцена - артисти, мениджъри, продуценти, експерти и др., които заедно дa се опитат да формулират конкретните нужди, предимства и недостатъци на свободната сцена и да дадат конкретни предложения за подобряването на средата с примери от локалния контекст и международните добри практики в областта. Срещата предвиждаше разговор и диалог с представители на публичните институции с пряко отношение към независимия сектор и представители на различни организации в областта и до голяма степен това очакване беше оправдано.
Повече за намеренията към събитието - тук.
Първият ден беше фокусиран върху взаимоотношенията на независимата сцена с институциите в локален и международен контекст. За разговор бяха поканени представители на Министерството на културата, Национален фонд “Култура” и Столична община. Предварително бяха потвърдени участия на г-жа Весела Кондакова, заместник-министър на културата и г-жа Малина Едрева, председател на комисията по култура, образование и културно многообразие към Столична община. По здравословни причини г-жа Едрева беше възпрепятствана от присъствие, за което своевременно ни уведоми. Национален фонд “Култура” беше представен единствено от д-р Нели Стоева, член на Управителния съвет на фонда и дългогодишен изследовател на независимата сцена, въпреки личната покана към ръководството на НФК и управителния съвет. Това се превърна и в повод за сериозна полемика по отношение на желанието за диалог на НФК с независимия сектор. Предвид ключовата роля на НФК в прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, както и факта, че НФК е най-активният разпределител на публични средства в областта, отсъствието, а и липсата на отговор към поканата, сигнализираха за неготовност и вероятно нежелание за конструктивен разговор. Всички присъстващи бързо се обединиха около позицията, че свободната сцена има готовността да съдейства и подпомага качественото развитие на стратегиите и инструментите, с които фондът, а и българските институции като цяло, разпределят средства за създаването на културни продукти.
Особен акцент беше изказването на Асен Асенов, председател на “Едно - фондация за култура и изкуство” за работата, капацитета и компетентността на фонда при изпълнение на своите функции. (Повече по темата - интервю на Асен Асенов и адв. Ева Радева за “Хоризонт). От особено значение бяха разкритията за нарушения и спекулативни решения на УС, станали ясни след преглед на протоколи от негови заседания. (Повече по темата в материала на в. “Дневник”). Тези основания, както и закъсняващите реформи на НФК, необходима предпоставка за усвояване на средствата по Плана за възстановяване и развитие, са причината за искането на оставка на изпълнителния директор и управителния съвет на фонда от Асен Асенов. Това мнение беше споделено и от други участници в дискусията.
Не е подценен и фактът, че НФК в последните няколко години е натоварен с отговорности, за които няма оперативен капацитет (повече по темата - интервю на заместник-министъра на културата Юрий Вълковски за БНТ). Беше подчертана отговорността на министерството на културата към развитието на капацитета на НФК. Присъстващите изразиха солидарност с неприемливите условия на труд и пагубното им въздействие върху средата.
Важна тема бяха и каналите, по които секторът осъществява диалог с институциите. Практика в последните десетилетия е при различни случаи министерствата да работят със специално поканени експерти от сектора, с които съвместно да разработват решения всички заинтересовани. Подобни експертни групи са работили и завършили програмни документи по редица ключови казуси, като например статута на независимите артисти и регламентирането на свободните артистични професии, механизни, които да обуславят и насърчават сътрудничеството между държавните културни институти и независимия сектор и др. Тъй като тези експертни групи никога не са били формализирани - като назначени в МК или по друг начин, тяхната работа остава неизвестна за широката общественост. Заместник-министърът Весела Кондакова заяви категорично, че ще работи за подобряване на административния подход и модел на работа в МК и обеща качествени резултати.
Като ключови необходимости бяха подчертани нуждата от прозрачност при осъществяването на културните политики, регламентиране на каналите за комуникация между артисти и институции от една страна и конкретни мерки: дефинирането на статута на свободния артист, регистър на свободните артисти, инструмент за подпомагане на сътрудничеството между държавните и общинските театри и независимия сектор.
В тази връзка, обръщаме внимание на следната петиция - тук.
Беше специално подчертана и липсата на подпомагане на програми за образование и следквалификационно развитие на заетите в сферата. Тази липса е от особено значение, защото подобни дейности биват подпомагани единствено в рамките на друг тип събития и неминуемо не са централен обект на внимание.
Срещата продължи с представяне на две изследвания на независимия изпълнителски сектор в Европа - “Independent Performing Arts in Europe” (тук) и “UP2DANCE” с наръчник за добри практики.(тук). Те обхващат редица примери, статистически данни и контексти и подпомагат определени изводи и насоки в прилагането на стратегии за развитие на културните организации.
Вторият ден беше посветен на пространствата за независими изпълнителски изкуства и фестивалите в областта.
От особен интерес бяха историите за създаването на “Сцена Дерида” (представена от Атанас Маев), Регионален център за съвременни изкуства “Топлоцентрала” (представена от Веселин Димов) и неуспешните опити за създаване на пространства през годините (представени от Росен Михайлов). Съществен извод беше липсата на систематизирани изследвания и достъпни ресурси за историята и развитието на свободната сцена в България. АСТ Асоциация се ангажира с инициативи по темата.
Във втората част на деня бяха представени моделите на различни по-малко познати фестивали - “NEDRANA, “Панаир на младите”, “180 радуса”, “Фестивал на авторския театър” и “Sofia VR Fest”. Основна тема бяха кураторските подходи, развитието на публики и съдържания и ролята на фестивалите за развитието на културната сцена.
Двудневният форум завърши с формулирането на няколко определени нужди:
- По-чести възможности за обучения, уъркшопи и други образователни инициативи за развитие и повишаване на капацитета на свободните артисти.
- По-чести публични срещи на сектора и прозрачен диалог по ключови теми и предизвикателства.
- Прозрачност в общуването на институциите със сектора и изсветляване на процесите от последните години.
- Възможностите за обмяна на добри практики между артисти, експерти, мениджъри и др.
- Нуждата от публични и законови дефиниции на независимия културен сектор, с цел разпознаваемост, комуникативност и основа за качествени конструктивни процеси.
Обобщение на наблюденията можете да намерите и в това интервю на Атанас Маев и Стефан Прохоров за БНР.
Снимки: Cahaya 11