Какви нови театрални форми породи карантината – по света и у нас

Очевидно е, че театърът – като форма на изкуство, ще оцелее и ще пребъде, независимо от съдбата на хората, които го правят: за тях нищо не е гарантирано. Но отвъд действителната ситуация на трудност и отчаяние, въображението и творческият нагон не пускат никого току-така, затова решихме да подберем примери за изобретателност, адаптивност или чиста пробва новаторство от последната година.

Как гледаме театър?

Очевидно е, че както всичко друго, така и театърът на първо време се пренесе в дигиталното пространство, въпреки че по света той отдавна си стоеше там. От години пред всеки англоговорящ с банкова карта (или рускоговорящ с пиратска етика) стои възможността да гледа най-доброто от целия свят на екраните на всевъзможни устройства. “Метрополитън опера” безспорно се наложи като един от най-гледаните възможности в сценичните изкуства, но не са изоставали кой знае колко и  Дойчес театър, Националния театър в Лондон и кой ли още не. Тази практика не само, че не изчезна в рамките на година, но и се разви до степен да бъде разнообразна като 90-арска кабеларка: не много, но достатъчно, предвид ситуацията. 

В България изненадващо тази енергия беше подета най-напред от общински театър “Възраждане” с огромен успех и одобрение. Не закъсняха и институции и частни играчи в разнообразни платформи, някои от които още действат от време на време. Стои отворен въпросът доколко те обаче стоят достойно до световната конкуренция. Което не е лошо, този въпрос така или иначе трябва да бъде налице и без световна пандемия.

Театър, който не е за театър

Съвсем естествено е тази променена обстановка провокира и нови театрални форми, които не стъпват върху идеята, че зрителят в салона е определящ за театралността. Като започнем от театрални изживявания тип “направи си сам” или по-скоро “пусни си сам”, каквито в България така и не са се появили до този момент и стигнем до професионални продукции, чиято цел е да бъдат възприемани единствено като аудивизуални произведения, стъпващи върху определена концепция за театралното. 

Не липсват и експерименти с програми за конферентни разговори.

В България се появиха достойни опити в тази посока, сред които се открояват спектакъла „Унизените. Беларус“ на Явор Гърдев, реализиран  в Шуменския театър, както и продукцията на Театрална компания “МЕТЕОР” – “Един ден, в който има всичко”. В ZOOM се изяви режисьорът Боян Крачолов с опита си върху стихове на Цочо Бояджиев. Много други организации и колективи показваха или излъчваха на живо свои спектакли и инициативи онлайн, но повечето не бяха специално създадени за тази цел.

Фестивали от вкъщи

Фокусът върху физическото отлагане или отмяна на световните форуми във всевъзможни области не падна върху театъра, може би поради по-малкото икономическо значение. Кино и музикалните индустрии пострадаха много по-тежко, както и хиляди други форуми в областта на услугите. Големият губещ – а може би и печеливш, донякъде, беше българският зрител.

Преместването онлайн на единствения мащабен международен театрален фестивал в България онлайн – “Варненско лято”, даде възможността на публиката в цялата страна да се запознае с поостарели, но ключови спектакли от последните двайсет години и то напълно безплатно. Тази чудесна бърза адаптация постигна успех и успяхме да видим много повече, отколкото бихме могли на живо. 

Културата на стрийминг дава на нашите зрители възможността да сравняват гледаното на родната сцена с това, което целият свят предлага. По-добра възможност за култивиране на вкус и киртерии надали ще ни попадне.

Разбира се, не всичко може да се случи дигитално и всички очакваме с трепет възможността да се включим в театрален фестивал на живо – по възможност още тази година.

И какво следва от това?

Със сигурност никой не е толкова наивен, че да си прави изводи за бъдещето. Едно е ясно: тази криза ускори процеси, които са били в ход от много време. Единствено консолидираната и задружна общност би могла да излезе от тази ситуация не само понасяйки възможно най-малко щети, но и обновена и адаптирана към новите обстоятелства.


Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *